Thiona's blog

или Писна ми от клишета!
"Българина така, Българина - онака"...
Чушки на търкалета!
Писна ми от клишета.

Журналисти,
писатели, артисти,
на всяко гърне - мерудия,
дрънкат врели-некипели,
сякаш всички са занемели
и само чакат словата
небесни
на поредния месия.

Ама от месия до месия -
разлика!...
не мери я.

Истерички-догматички
(мъже и жени)
от сутрин до вечер
врещят и се вайкат.

Спри се, бе народе!
Малко помисли!
(ако можеш)

Впрочем.
И това е клише.
Кой както го разбере.

-----------

[P.S.
Журналистите са (като) проповедници.
Искат им да гъгнат или да пищят.
И в двата случая -
противно.]

Една жена вървяла покрай училищен двор, когато орляк деца изхвърчал през портала, връхлетял я и отлетял нататък без да я забележи. Жената се замислила над случката и не обърнала внимание, че пресича оживено кръстовище. Сепнал я писъкът на автомобилни спирачки. Жената се стреснала, побързала да се прибере и да отвори книгата с притчи. Прочела:

Ученик на известен суфия го попитал:
- Какво значи човек да е невидим?
Суфията отговорил:
- Ще ти кажа, когато имам възможност да ти покажа.
След известно време суфията и ученикът му, както си вървели по пътя, били пресрещнати от въоръжени конници. Войниците казали:
- Имаме заповед да заловим всички дервиши, защото те не се подчиняват на нашия падишах и с проповедите си смущават душевното спокойствие на поданиците му.
- Заповедите трябва да бъдат изпълнявани. Това е ваш дълг - казал суфията.
- А ти не си ли суфия? - попитали войниците.
- Изпитай ме, за да разбереш - казал суфията.
Офицерът извадил суфийска книга и попитал:
- Какво е това?
Суфията прочел заглавието и казал:
- Това е нещо, което аз ще изгоря пред очите ти, тъй като ти самият не си го сторил.
При тези думи той подпалил книгата и войниците, спокойни, че са изпълнили дълга си, препуснали по пътя. Ученикът на суфията го попитал:
- Защо направи това?
- За да ни направя невидими - отговорил суфията. - Защото за човека от този свят "да си видим" означава да изглеждаш като нещо или да приличаш на някого - така, както се очаква от теб, че трябва да изглеждаш. Ако изглеждаш по друг начин, истинската ти същност остава скрита и за него тя е невидима.

Една жена си вървяла по улицата, когато минал кортеж черни лимузини с пилотни коли, премигващи и виещи сигнали. Жената се загледала и цопнала в голяма кална локва. Спряла и се опитала да почисти, доколкото е възможно, калните пръски от дрехите и обувките си. "Не си прави изводи от мръсотията" - подвикнал й клошарят, който хранел кученце от намереното в близкия контейнер.
Жената се прибрала у дома, включила телевизора, а там едни професори си говорели за истината. Жената изключила телевизора и взела книгата с притчи. Прочела:

Веднъж попитали Дарума каква е разликата между живота на великия мъдрец и живота на обикновения човек.
Дарума отговорил: "Същото е като есенната паяжина. Някои я мислят за дим, но в действителност това е паяжина, която се носи във въздуха. Обикновения човек си мисли, че животът на мъдреца е също толкова обикновен като неговия. А просветеният вижда нещо свято в живота на обикновения човек"

Една жена чакала автобуса си от градския транспорт на спирката на "Плиска". Такива като нея имало още стотина. Тъй като междувременно паднал здрач, а жената не виждала в тъмното, тя застанала на такова място, че отрано да разчита номера на буса, за да има време да спринтира до него като спре; пък, ако е рекъл Господ, да може да се натъпче и, по живо - по здраво, да се прибере за вечеря.
Какво било изумлението на жената, когато досами нозете й млад мъж паркирал голям черен джип, стъпил с две гуми на тротоара и с две - на бус-лентата.
Но съдбата не й дала много време за чудене - о, чудо!, нейният автобус весело намигвал с фарове, защото бил сигурен: ще побере всички желащи. Знаел си той - "близнакът" е минал преди минути и амортисьорите му са напуснали този свят. (Автобусът бил от фройдистката школа).
Жената пъргаво скочила в утробата на страховитото зелено чудовище, прибрала се у дома, отворила книгата с притчи и се зачела:
Един ден Буда казал:
- Нищо няма да ви помогне: няма къде да се скриете от две неща - от последиците на своите действия и от смъртта.
Попитали го:
- Какво да правим тогава?
- Бъдете от хората, които осъзнават това.
Помолили го да обясни. Буда им разказал следната притча:
Странник срещнал тигър по своя път. Побягнал, а тигърът го подгонил. Изведнъж пътят свършил и странникът се търкулнал надолу по свлачище. Успял да се хване за здрава лиана и увиснал над пропастта. Тигърът стоял отгоре и бил толкова близо, че усещал мириса му. Треперейки от страх, странникът погледнал надолу и видял друг тигър, който го наблюдавал с въжделение. В този момент странникът забелязал току под носа си зряла горска ягода и с пълна сила усетил колко прекрасен е животът.
Като се държал с една ръка за лианата, той протегнал другата и откъснал ягодата... никога не бил опитвал нищо по-прекрасно!

Една жена гледала телевизионни новини - за да научи какво става по света и как биват управлявани земните дела. Видяла, че в една страна станали президентски избори, които изразявали "величието на една нация" и трябвало да променят света. Ни повече, ни по-малко. В друга страна президентът насрочил избори пък правителството казало, че няма пари за такива глупости. В трета страна правителството много се кахъряло, че цените на петрола падат, но било курназ и гледало другите да не разберат. В четвърта страна отвличали много хора, ама на правителството хич не му пукало, защото имало по-важна работа като да плячкосва кораби с оръжия или самолети с хуманитарна помощ. Та къде ще има време да мисли за някакви хора. В пета страна пък правителството нищо друго не правело освен да мисли - например, как да разтълкува пустите му доклади и всякаквите СРС-та. То да не е лесна работа да разбереш какво става!
Затова жената изключила телевизора и взела книгата с притчи. Отворила я и прочела:
Един скитащ монах замръкнал близо до будистки манастир. Тъй като било вече късно, той не посмял да буди монасите и влязъл в храма, събрал възглавниците, на които монасите сядат по време на молитвите си, струпал ги пред олтара и се излегнал на меко и топло.
Сутринта настоятелят на манастира влязъл в храма, за да го подготви за утринната молитва. Какво било изумлението му като видял непознат скитник сладко да спи върху молитвените възглавници и то досами олтара!
- Какво става тук! - извикал възмутено.
Скитащият монах се събудил, надигнал се и още не отворил очи, промърморил:
- Ти трябва да си чужденец, щом не знаеш какво става тук.

Една жена си седяла на пейка в парка и четяла книга с притчи. Изведнъж чула страшна врява. Вдигнала глава и що да види: един хърбел-политик се присмива на щърбел-политик. А отстрани стои един сополанко-журналист и крещи: "Ти лъжеш и ти лъжеш, и аз право не казвам". Е, това последното сополанкото май го пропуснал.
Жената отгърнала книгата на нова страница и прочела:
"Една жена завела синчето си при Мъдреца:
- Помогни ми, Уважаеми, не мога да изляза на глава с това дете! Казвам му, че е вредно да яде толкова сладко, но той не ще и да чуе. Кажи му го ти, белким теб послуша.
Мъдрецът се замислил и рекъл:
- Ела след три седмици.
Зачудила се жената - Мъдрецът решавал толкова сложни проблеми, при него се стичали хора от близо и далеч и никой не си тръгвал разочарован. А нейната молба е толкова проста! Защо я връща?
Минали три седмици. Майката и детето отново се явили пред Мъдреца. Но той пак се замислил и казал:
- Елате след три седмици.
Нямало що да стори жената. Изминали още три седмици. Пак застали пред Мъдреца, а той погалил детето по главичката, погледнал го в очите и казал:
- Виж какво, моето момче. Много е вредно да ядеш толкова сладко. Постарай се да ядеш по-малко.
Детето обещало:
- Добре, Уважаеми, щом ти го казваш, значи наистина е така. Вече няма да ям толкова много сладко.
Жената се ядосала, но премълчала. Помолила сина си да излезе и попитала Мъдреца:
- Кажи, Уважаеми, защо трябваше да ме разкарваш толкова дълго, за да кажеш тези прости думи?
- Добра жено, - отговорил Мъдрецът. - Работата е там, че и аз обичам много сладко. Не можех да посъветвам момчето да яде по-малко при положение, че и аз прекалявам със сладкишите. Трябваше и аз да огранича яденето на любимите неща. Но първия път сбърках - мислех, че три седмици ще са ми достатъчни".
Жената си помислила, че вече била чела нещо подобно в друга книга. Но не било съвсем същото.

Напоследък не ми остава много време да живея втория си живот, но днес ме заляха новини за започнали и предвидени за започване проекти в SL. Подред:
- Станфорският университет е открил учебна операционна, където бъдещите хирурзи могат да получат ценни указания как да приложат един или друг чалъм в занаята при почти автентични условия. За това пише Washington Post и публикува видео от урок, проведен в SL;
- Newseum изглежда отваря новата си сграда най-напред в SL. Реалната сграда на Музея на новините официално ще отвори врати за посетители догодина. Там всеки ще може да се изживее като репортер, да види как са работели журналистите преди век, да изслуша лекция, да участва в диспут. Някои от тези възможности са осъществими и на сайта на бъдещия музей;
- Австралийският съвет по изкуствата е взел решение да даде грант от 20 хил. австралийски долара на трима автори - художника Кристофър Додс, музиканта и 3D-художник Адам Наш и писателя Джъстин Клемънс. Те са проектирали видеоинсталация, която ще се осъществи както в SL, така и в реална галерия. Подробности за проекта могат да се научат от блога Virtual Worlds News, както и от блога на самите автори. Наш има няколко вече реализирани инсталации в в SL - адресът на една от тях, осъществена съвместно с Додс;
- IBM ще помогне на SL да направи аватарите на потребителите универсални, за да могат да се използват и на други платформи. Това е една от темите на започналата вчера конференция на Linden Labs, в която ще участват още Cisco, Microsoft и Sony.

Че виртуалният свят си има своите потайности, спор няма. Знае се, че екипът на Second Life още не е доизградил системата за сигурност на платформата - краденето на самоличност с последващо "изчезване" на авоарите не е толкова рядко явление във Втория живот. Вероятността аватарът ти да налети на мошеник май е по-голяма, отколкото това може да ти се случи в реалния свят.
Както и да е. Засега съм се опазила от подобни срещи с неприятни последици. Приключих с обзавеждането. Искаше ми се да си купя една-две картини, но теренът не понася повече обекти. Може би трябва да обмисля дали не е добре да махна някои излишни елементи, за да се освободи място за картините. Maestross John ми показа галерия, от която на прилични цени могат да се купят виртуални копия на 500 от най-продаваните по арт-търгове картини. "Аделе Блох-Бауер" на Климт би изглеждала много добре в моя интериор :)
Но да се върна на потайностите. Слава богу, засега някои от опасностите, дебнещи из тъмните доби на виртуалността, са само хипотетични. Във вторник NBC излъчи епизода "Аватар" от поредицата "Закон и ред: Специален отряд". Действието е свързано с функционирането на Another YOUniverse - свят, чието сходство със Second Life е очевидно. Както и в SL, и в A.Y. потребителите могат да купуват и продават имоти, да печелят и да харчат, да посещават клубове и пр. Има и разлики, разбира се. Във филма цялата виртуална вселена се управлява от един единствен човек с ник Big Brother, който има контрол върху реалните лични данни на обитателите на подопечния му свят и по всяко време може да установи местонахождението на всеки от петте милиона аватара.
Сюжетът накратко: студентка е избрала за аватар образ на 14-годишно момиче, което се е сдобило с виртуален секс-клуб. Посетител на клуба решава, че виртуалното забавление не му е достатъчно и се среща с реалното момиче, но бива силно разочарован от истинския облик на героинята. Впрочем, клипчето дава представа за случилото се след това.
И така, предупреждава сайтът SLNN.com, внимавайте докато се наслаждавате на живота във виртуалния свят.

Май няма много почитатели на този стил, но в Second Life има интересна изложба. Belinda със сигурност е интересен автор. В работите иронично, но без излишен сарказъм, са обиграни митовете на съвременните субкултури - като се почне от готик и се стигне до life style.
Посетителите биха могли да си закупят копие от работите за около $100 всяко. Високата цена се обяснява с малкия тираж - само 12 са щастливците, които биха могли да прибавят към колекцията си някое от изложените произведения.
Малка подборка на Snapshots:

Отначало не виждах какво мога да правя там. После открих изложбите. Забележителни фотографски експозиции, които не бих могла да посетя на живо. (Така ми се струва - че е-пространството засега е по-пригодено за фотография)... После - срещи с писатели. Концерти (ех, нещо сбърках и не успях да чуя най-интересния - на Ливърпулската филхармония).
Наскоро един от любимите ми блогъри даде линк към (елементарна в технологично отношение) игра - "можеш ли да избегнеш изкушението". Подозирам, че най-голямото изкушение е да се заинатиш и да стигнеш до последното ниво, от което да излезеш победител :) Аз отпаднах на много по-ниско ниво, някъде по средата.
Та, някъде по средата се подчиних на изкушението да си купя и аз земя. Във Втория живот. Виртуално. Бизнес като бизнес - капаро от 1000 линдъна, месечна вноска от 3 300, въпреки обявената цена от 2 900. Твоя воля - приемаш или не. Пусто изкушение! - решила съм да купя, приемам. Месечно. Напук на семейния бюджет в реална валута. Щото зима идва, нали - отоплителен сезон с всичките му (финансови)изненади...
Съвестта ме загриза и реших да не се охарчвам за къща. Сама си построих. Доволна съм от себе си, не стана зле.
Само дето сайтът нещо се проблематизира вчера. Та ми даде възможност да преоценя нещата - попадам в нова зависимост или не?
Във всеки случай, Вторият живот е забавна алтернатива :)
Ще отдъхна и ще помисля за перспективите. И за съответстващите им мебели :)