Second Life

Отначало не виждах какво мога да правя там. После открих изложбите. Забележителни фотографски експозиции, които не бих могла да посетя на живо. (Така ми се струва - че е-пространството засега е по-пригодено за фотография)... После - срещи с писатели. Концерти (ех, нещо сбърках и не успях да чуя най-интересния - на Ливърпулската филхармония).
Наскоро един от любимите ми блогъри даде линк към (елементарна в технологично отношение) игра - "можеш ли да избегнеш изкушението". Подозирам, че най-голямото изкушение е да се заинатиш и да стигнеш до последното ниво, от което да излезеш победител :) Аз отпаднах на много по-ниско ниво, някъде по средата.
Та, някъде по средата се подчиних на изкушението да си купя и аз земя. Във Втория живот. Виртуално. Бизнес като бизнес - капаро от 1000 линдъна, месечна вноска от 3 300, въпреки обявената цена от 2 900. Твоя воля - приемаш или не. Пусто изкушение! - решила съм да купя, приемам. Месечно. Напук на семейния бюджет в реална валута. Щото зима идва, нали - отоплителен сезон с всичките му (финансови)изненади...
Съвестта ме загриза и реших да не се охарчвам за къща. Сама си построих. Доволна съм от себе си, не стана зле.
Само дето сайтът нещо се проблематизира вчера. Та ми даде възможност да преоценя нещата - попадам в нова зависимост или не?
Във всеки случай, Вторият живот е забавна алтернатива :)
Ще отдъхна и ще помисля за перспективите. И за съответстващите им мебели :)