Напоследък не ми остава много време да живея втория си живот, но днес ме заляха новини за започнали и предвидени за започване проекти в SL. Подред:
- Станфорският университет е открил учебна операционна, където бъдещите хирурзи могат да получат ценни указания как да приложат един или друг чалъм в занаята при почти автентични условия. За това пише Washington Post и публикува видео от урок, проведен в SL;
- Newseum изглежда отваря новата си сграда най-напред в SL. Реалната сграда на Музея на новините официално ще отвори врати за посетители догодина. Там всеки ще може да се изживее като репортер, да види как са работели журналистите преди век, да изслуша лекция, да участва в диспут. Някои от тези възможности са осъществими и на сайта на бъдещия музей;
- Австралийският съвет по изкуствата е взел решение да даде грант от 20 хил. австралийски долара на трима автори - художника Кристофър Додс, музиканта и 3D-художник Адам Наш и писателя Джъстин Клемънс. Те са проектирали видеоинсталация, която ще се осъществи както в SL, така и в реална галерия. Подробности за проекта могат да се научат от блога Virtual Worlds News, както и от блога на самите автори. Наш има няколко вече реализирани инсталации в в SL - адресът на една от тях, осъществена съвместно с Додс;
- IBM ще помогне на SL да направи аватарите на потребителите универсални, за да могат да се използват и на други платформи. Това е една от темите на започналата вчера конференция на Linden Labs, в която ще участват още Cisco, Microsoft и Sony.
Че виртуалният свят си има своите потайности, спор няма. Знае се, че екипът на Second Life още не е доизградил системата за сигурност на платформата - краденето на самоличност с последващо "изчезване" на авоарите не е толкова рядко явление във Втория живот. Вероятността аватарът ти да налети на мошеник май е по-голяма, отколкото това може да ти се случи в реалния свят.
Както и да е. Засега съм се опазила от подобни срещи с неприятни последици. Приключих с обзавеждането. Искаше ми се да си купя една-две картини, но теренът не понася повече обекти. Може би трябва да обмисля дали не е добре да махна някои излишни елементи, за да се освободи място за картините. Maestross John ми показа галерия, от която на прилични цени могат да се купят виртуални копия на 500 от най-продаваните по арт-търгове картини. "Аделе Блох-Бауер" на Климт би изглеждала много добре в моя интериор :)
Но да се върна на потайностите. Слава богу, засега някои от опасностите, дебнещи из тъмните доби на виртуалността, са само хипотетични. Във вторник NBC излъчи епизода "Аватар" от поредицата "Закон и ред: Специален отряд". Действието е свързано с функционирането на Another YOUniverse - свят, чието сходство със Second Life е очевидно. Както и в SL, и в A.Y. потребителите могат да купуват и продават имоти, да печелят и да харчат, да посещават клубове и пр. Има и разлики, разбира се. Във филма цялата виртуална вселена се управлява от един единствен човек с ник Big Brother, който има контрол върху реалните лични данни на обитателите на подопечния му свят и по всяко време може да установи местонахождението на всеки от петте милиона аватара.
Сюжетът накратко: студентка е избрала за аватар образ на 14-годишно момиче, което се е сдобило с виртуален секс-клуб. Посетител на клуба решава, че виртуалното забавление не му е достатъчно и се среща с реалното момиче, но бива силно разочарован от истинския облик на героинята. Впрочем, клипчето дава представа за случилото се след това.
И така, предупреждава сайтът SLNN.com, внимавайте докато се наслаждавате на живота във виртуалния свят.
Май няма много почитатели на този стил, но в Second Life има интересна изложба. Belinda със сигурност е интересен автор. В работите иронично, но без излишен сарказъм, са обиграни митовете на съвременните субкултури - като се почне от готик и се стигне до life style.
Посетителите биха могли да си закупят копие от работите за около $100 всяко. Високата цена се обяснява с малкия тираж - само 12 са щастливците, които биха могли да прибавят към колекцията си някое от изложените произведения.
Малка подборка на Snapshots:
Отначало не виждах какво мога да правя там. После открих изложбите. Забележителни фотографски експозиции, които не бих могла да посетя на живо. (Така ми се струва - че е-пространството засега е по-пригодено за фотография)... После - срещи с писатели. Концерти (ех, нещо сбърках и не успях да чуя най-интересния - на Ливърпулската филхармония).
Наскоро един от любимите ми блогъри даде линк към (елементарна в технологично отношение) игра - "можеш ли да избегнеш изкушението". Подозирам, че най-голямото изкушение е да се заинатиш и да стигнеш до последното ниво, от което да излезеш победител :) Аз отпаднах на много по-ниско ниво, някъде по средата.
Та, някъде по средата се подчиних на изкушението да си купя и аз земя. Във Втория живот. Виртуално. Бизнес като бизнес - капаро от 1000 линдъна, месечна вноска от 3 300, въпреки обявената цена от 2 900. Твоя воля - приемаш или не. Пусто изкушение! - решила съм да купя, приемам. Месечно. Напук на семейния бюджет в реална валута. Щото зима идва, нали - отоплителен сезон с всичките му (финансови)изненади...
Съвестта ме загриза и реших да не се охарчвам за къща. Сама си построих. Доволна съм от себе си, не стана зле.
Само дето сайтът нещо се проблематизира вчера. Та ми даде възможност да преоценя нещата - попадам в нова зависимост или не?
Във всеки случай, Вторият живот е забавна алтернатива :)
Ще отдъхна и ще помисля за перспективите. И за съответстващите им мебели :)
Де що има народ, изживяващ се като интелектуалец, колчем реши да демонстрира публицистичен талант, емитира текст, директно или имплицитно съдържащ вопъла "Не мога да мълча". "Никой съвестен човек не може и не трябва да мълчи". Хайде де! Ако искам да мълча, значи не съм съвестен човек ли? Който иска да говори, да си говори, негово право е. Само да не ми разправя, че го прави заради някакъв дълг. Кой го измисли това, че си длъжен да говориш? Че нямаш право да мълчиш? Нямам ли право да мълча?
Вчера чужденец, купил си самоучител по български, се ужаси от количеството глаголни времена, наклонения и пр. в нашия език. Покрай това се замислих дали емблематичният израз "Бил съм се бил напил и съм се бил бил" може адекватно да бъде преведен на кой да е чужд език. Реших да се позабавлявам - проверих как преводачката на Гювеч ще го предаде на английски. Ето как: "Bill has soused and has beaten himself". С друга преводачка английският превод получи руския си еквивалент: "Билл солил и бил себя", което на български ще рече: "Бил се посоли и се наби".
Освен че е смешно, всичко това е и малко тъжно. Единственото, което запази смисъла си при трансформирането, е производното на глагола "бия". Изглежда, думите за насилие имат съответствието си във всички езици. Или са най-категорични и недвусмислени. Първични.
Колко ефирно време глътна разговора по БНР за новата книга на Петър Волгин в съавторство с Искра Ангелова? Да бях засякла, щях да изобретя нова единица - за количеството глупости в секунда...
От известно време музикалните редактори в "Хоризонт" използват мотив от песента на Фалко "Джени" за връзка между темите в предаванията на радиото. Разбирам, че не е задължително те да знаят немски. Още повече, че използват само мотив от песента, който не включва вокала.
Лошото е, че знам текста. Знам го отпреди масовото използване на музикалния мотив. Лирическият герой е педофил-сериен убиец. С реален прототип. Ако ще да слушам мотива по сто пъти на ден, през пет минути, няма как да "забравя", да игнорирам знанието си. Всеки път, щом го чуя, косата ми настръхва...
Тогава си казвам, че придържането към правилата на политическата коректност никак не е поредната глупащина.
Определение за принадлежащите към емо-културата: "Почитатели на
готиката, чиито родители не са ги пуснали на гробищата".
Точно )
Обичам да чета блогове. Понякога се натъквам на неочаквани перли. Например, видял човекът реклама, призоваваща го да напише роман. На всичкото отгоре му обещала, че този роман ще спечели Нобелова награда. Стига само да грабне молива и да почне. Нищо работа за един блогър. И човекът прописал - живописно разказва нелепа до припадък случка. Накрая мимоходом споменава за случайната муза, вдъхновила го да хване перото - за въпросната реклама.
Като си помисля, с този стил, ако вземе да напише роман (вместо да си губи времето с това блогърстване), като нищо може да стигне и до Нобел. Но той си знае най-добре.
Друг блогър пък написал врели-некипели. Да се чудиш как е улучвал клавиатурата след n-тата чашка. Но пък после се получил един тред!... такъв шедьовър на мисълта, такива дълбини на екзистенциално обобщение, че дъхът ти секва.
Пък някои разправят, че на блоговете не може да се вярва. Тяхна си работа Вярваш в това, което можеш да разбереш. Или обратното - в това, което не подлежи на разбиране. Все едно.
