5 posts from 2008

Една жена вървяла покрай училищен двор, когато орляк деца изхвърчал през портала, връхлетял я и отлетял нататък без да я забележи. Жената се замислила над случката и не обърнала внимание, че пресича оживено кръстовище. Сепнал я писъкът на автомобилни спирачки. Жената се стреснала, побързала да се прибере и да отвори книгата с притчи. Прочела:

Ученик на известен суфия го попитал:
- Какво значи човек да е невидим?
Суфията отговорил:
- Ще ти кажа, когато имам възможност да ти покажа.
След известно време суфията и ученикът му, както си вървели по пътя, били пресрещнати от въоръжени конници. Войниците казали:
- Имаме заповед да заловим всички дервиши, защото те не се подчиняват на нашия падишах и с проповедите си смущават душевното спокойствие на поданиците му.
- Заповедите трябва да бъдат изпълнявани. Това е ваш дълг - казал суфията.
- А ти не си ли суфия? - попитали войниците.
- Изпитай ме, за да разбереш - казал суфията.
Офицерът извадил суфийска книга и попитал:
- Какво е това?
Суфията прочел заглавието и казал:
- Това е нещо, което аз ще изгоря пред очите ти, тъй като ти самият не си го сторил.
При тези думи той подпалил книгата и войниците, спокойни, че са изпълнили дълга си, препуснали по пътя. Ученикът на суфията го попитал:
- Защо направи това?
- За да ни направя невидими - отговорил суфията. - Защото за човека от този свят "да си видим" означава да изглеждаш като нещо или да приличаш на някого - така, както се очаква от теб, че трябва да изглеждаш. Ако изглеждаш по друг начин, истинската ти същност остава скрита и за него тя е невидима.

Една жена си вървяла по улицата, когато минал кортеж черни лимузини с пилотни коли, премигващи и виещи сигнали. Жената се загледала и цопнала в голяма кална локва. Спряла и се опитала да почисти, доколкото е възможно, калните пръски от дрехите и обувките си. "Не си прави изводи от мръсотията" - подвикнал й клошарят, който хранел кученце от намереното в близкия контейнер.
Жената се прибрала у дома, включила телевизора, а там едни професори си говорели за истината. Жената изключила телевизора и взела книгата с притчи. Прочела:

Веднъж попитали Дарума каква е разликата между живота на великия мъдрец и живота на обикновения човек.
Дарума отговорил: "Същото е като есенната паяжина. Някои я мислят за дим, но в действителност това е паяжина, която се носи във въздуха. Обикновения човек си мисли, че животът на мъдреца е също толкова обикновен като неговия. А просветеният вижда нещо свято в живота на обикновения човек"

Една жена чакала автобуса си от градския транспорт на спирката на "Плиска". Такива като нея имало още стотина. Тъй като междувременно паднал здрач, а жената не виждала в тъмното, тя застанала на такова място, че отрано да разчита номера на буса, за да има време да спринтира до него като спре; пък, ако е рекъл Господ, да може да се натъпче и, по живо - по здраво, да се прибере за вечеря.
Какво било изумлението на жената, когато досами нозете й млад мъж паркирал голям черен джип, стъпил с две гуми на тротоара и с две - на бус-лентата.
Но съдбата не й дала много време за чудене - о, чудо!, нейният автобус весело намигвал с фарове, защото бил сигурен: ще побере всички желащи. Знаел си той - "близнакът" е минал преди минути и амортисьорите му са напуснали този свят. (Автобусът бил от фройдистката школа).
Жената пъргаво скочила в утробата на страховитото зелено чудовище, прибрала се у дома, отворила книгата с притчи и се зачела:
Един ден Буда казал:
- Нищо няма да ви помогне: няма къде да се скриете от две неща - от последиците на своите действия и от смъртта.
Попитали го:
- Какво да правим тогава?
- Бъдете от хората, които осъзнават това.
Помолили го да обясни. Буда им разказал следната притча:
Странник срещнал тигър по своя път. Побягнал, а тигърът го подгонил. Изведнъж пътят свършил и странникът се търкулнал надолу по свлачище. Успял да се хване за здрава лиана и увиснал над пропастта. Тигърът стоял отгоре и бил толкова близо, че усещал мириса му. Треперейки от страх, странникът погледнал надолу и видял друг тигър, който го наблюдавал с въжделение. В този момент странникът забелязал току под носа си зряла горска ягода и с пълна сила усетил колко прекрасен е животът.
Като се държал с една ръка за лианата, той протегнал другата и откъснал ягодата... никога не бил опитвал нищо по-прекрасно!

Една жена гледала телевизионни новини - за да научи какво става по света и как биват управлявани земните дела. Видяла, че в една страна станали президентски избори, които изразявали "величието на една нация" и трябвало да променят света. Ни повече, ни по-малко. В друга страна президентът насрочил избори пък правителството казало, че няма пари за такива глупости. В трета страна правителството много се кахъряло, че цените на петрола падат, но било курназ и гледало другите да не разберат. В четвърта страна отвличали много хора, ама на правителството хич не му пукало, защото имало по-важна работа като да плячкосва кораби с оръжия или самолети с хуманитарна помощ. Та къде ще има време да мисли за някакви хора. В пета страна пък правителството нищо друго не правело освен да мисли - например, как да разтълкува пустите му доклади и всякаквите СРС-та. То да не е лесна работа да разбереш какво става!
Затова жената изключила телевизора и взела книгата с притчи. Отворила я и прочела:
Един скитащ монах замръкнал близо до будистки манастир. Тъй като било вече късно, той не посмял да буди монасите и влязъл в храма, събрал възглавниците, на които монасите сядат по време на молитвите си, струпал ги пред олтара и се излегнал на меко и топло.
Сутринта настоятелят на манастира влязъл в храма, за да го подготви за утринната молитва. Какво било изумлението му като видял непознат скитник сладко да спи върху молитвените възглавници и то досами олтара!
- Какво става тук! - извикал възмутено.
Скитащият монах се събудил, надигнал се и още не отворил очи, промърморил:
- Ти трябва да си чужденец, щом не знаеш какво става тук.

Една жена си седяла на пейка в парка и четяла книга с притчи. Изведнъж чула страшна врява. Вдигнала глава и що да види: един хърбел-политик се присмива на щърбел-политик. А отстрани стои един сополанко-журналист и крещи: "Ти лъжеш и ти лъжеш, и аз право не казвам". Е, това последното сополанкото май го пропуснал.
Жената отгърнала книгата на нова страница и прочела:
"Една жена завела синчето си при Мъдреца:
- Помогни ми, Уважаеми, не мога да изляза на глава с това дете! Казвам му, че е вредно да яде толкова сладко, но той не ще и да чуе. Кажи му го ти, белким теб послуша.
Мъдрецът се замислил и рекъл:
- Ела след три седмици.
Зачудила се жената - Мъдрецът решавал толкова сложни проблеми, при него се стичали хора от близо и далеч и никой не си тръгвал разочарован. А нейната молба е толкова проста! Защо я връща?
Минали три седмици. Майката и детето отново се явили пред Мъдреца. Но той пак се замислил и казал:
- Елате след три седмици.
Нямало що да стори жената. Изминали още три седмици. Пак застали пред Мъдреца, а той погалил детето по главичката, погледнал го в очите и казал:
- Виж какво, моето момче. Много е вредно да ядеш толкова сладко. Постарай се да ядеш по-малко.
Детето обещало:
- Добре, Уважаеми, щом ти го казваш, значи наистина е така. Вече няма да ям толкова много сладко.
Жената се ядосала, но премълчала. Помолила сина си да излезе и попитала Мъдреца:
- Кажи, Уважаеми, защо трябваше да ме разкарваш толкова дълго, за да кажеш тези прости думи?
- Добра жено, - отговорил Мъдрецът. - Работата е там, че и аз обичам много сладко. Не можех да посъветвам момчето да яде по-малко при положение, че и аз прекалявам със сладкишите. Трябваше и аз да огранича яденето на любимите неща. Но първия път сбърках - мислех, че три седмици ще са ми достатъчни".
Жената си помислила, че вече била чела нещо подобно в друга книга. Но не било съвсем същото.